„Само кога благородниот човек
би бил срочен камен кој настаниоте го одминуваат“

Тамим Ибн Мукбил, класичен арапски поет

Мудреци одат…
Будали идат…
Љубовници одат…
Клетници идат…
Војници одат…
Поети идат

Еден камен шепоти..
Еден камен гледа…
Еден камен се смее…
Еден камен се присетува…

Владетели одат…
Лаици идат…
Демократи одат…
Фашисти идат…
Богаташи одат…
Бнкротирани идат…

Еден камен игра…
Еден камен сонува…
Еден камен се зева
Еден камен спие и се буди

И таму во височините јато кристални гулаби
Се распаѓаат во глактичкиот хаос.